Не плача
Все чакате да си склоня главата
и да покажа мокрите клепачи.
Ще видите единствено сълзата,
когато ме разсмивате. Не плача.
Поне пред вас – сълзите са свещени.
Те, истинските, винаги са тайни.
А другите – които са внушени
от длъжна съпричастност - са безкрайни.
Но аз не ги познавам, те са болка,
която друг все трябва да изпие.
Така че аз си зная само колко
сълзи във нощите безсънни трия.
А с вас споделям само смях и чаши –
умение е болката да скриваш.
В живота ми едно само ме плаши –
дано, Любов, не видя как умираш.
© Мартин Спасов All rights reserved.
