Jun 30, 2008, 6:23 PM

Не прося!...

  Poetry » Love
1K 0 22
         Не прося!...

Само пожелай - ще бъда истинска,
ще те открия сред надеждата
и тая стара, стара мистика,
да я разбуля - без да ме подвежда!...

Ти можеш да си с хиляди лица,
да ме обичаш - да ме мразиш,
ти можеш като демон във нощта -
до зори да ме наказваш даже!...

Но аз те пожелах и като просяк!...
И като цар те пожелах!...
На твоята трапеза аз не прося...
Не искам тялото!... Душата искам дар!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...