Не разбирам
НЕ РАЗБИРАМ
Не разбирам алчността
от другите да грабиш,
когато всичко тленно отминава.
Когато нуждата на всички е една -
"два метра бяло покривало
и три аршина пръст".
Не разбирам суетата
от камбанарията
на собственото "ЕГО",
непокорил върха
на собствената си победа,
да наричаш другите "тълпа",
когато истината е безмерно проста -
над тълпата са единствено онези
след себе си оставили ДОБРИ дела,
които ще се помнят
МНОГО дълго от МНОЗИНА.
А другите - и аз, и ти, и той
сме само смъртни хора,
докато (и ако) успеем
да докажем със дела противното.
Не разбирам пошлостта
на фалшивата полу-любов
и мисля, че пошлост и лъжа
са неприемлива цена
за някой спомен със печат "полу"
или за няколко любовни строфи,
които могат да нахранят само
интелектуалните претенции
единствено на собственото Его.
Не разбирам грубата, двуличната игра.
Не разбирам "дързостта"
на младите момичета,
младостта, превръщащи във есен,
не разбирам "мъдростта"
на вдетинени старци,
подмамващи деца с илюзии.
Не разбирам и защо
изпрати Господ своя син,
чрез своето разпятие
да ни покаже пътя към Спасение,
когато твърде много са човеците,
дораснали единствено и само
до първичното съвокупление?
Не разбирам и ми е тъжно
от мойто неразбиране
а няма кой и отговор да ми даде...
© Юлияна All rights reserved.
