Oct 27, 2011, 3:05 PM

Не само винаги, но и все повече

  Poetry » Love
812 0 3

Ти си жената достойна за мен,

с неземна красота си надарена.

Няма цена всеки миг споделен,

за велико чувство си преродена.

 

Ти си принцесата сред звездите,

пролетта, която ме отвежда в рая,

музиката и ласката на вълните,

щастие от началото до безкрая.

 

Ти си любов и пулс в тишината,

несравнима е твоята светлина.

Истинска свежест си за душата,

блестяща перла във вечността.

 

Ти си муза, страстно излъчване,

божествена цигулка те наричам.

Струнен екстаз, огнено случване,

винаги и все повече ще те обичам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...