Не се досещам нещо да дължа
Дали е плът от тленната ни плът
изказаното, някой ще отсъди.
Не се досещам нещо да дължа
на намеци и питания груби.
Мълчи ми се. Все повече мълча.
Не виждам смисъл в спорове и драми.
Съветите ви лесно ще реша
в коя забрава трябва да останат.
Дали ще бъда с погледа в пръстта,
или ще храня котета и птици...
Дали ще пуша, колко и кога?
Недейте ми се прави на умници!
Дали ще ходя бързо по въже,
или ще лазя в собствената църква,
дали ще се роди от мен човек,
обречен да живее сред побъркани?
Не ще подсмърчам, няма да виня.
От плът ги раждам – думите излишни,
на гроба ми да могат да тежат.
Нали сте много? А пък аз – различна!
****
Стихотворението визира реалността, а не поетичната общност!
