Не се ли разбра
Когато усетя, че идва часът ми,
за себе си аз ще заплача,
очи ще затворя, щом тръгна по Пътя...
Ще срещна ли някой след здрача?
И тъмно, и тясно е. Гола и жадна,
събирам си сетните сили
да мина оттатък... Дали ще попадна
на мама в прегръдките мили?
А татко до нея дали ще ме чака,
ръце да протегне към мене,
кураж да ми вдъхне, без страх да прекрача
междата на тленното време.
Приятел ме слуша! Спонтанно възкликва,
за мое добро се обажда:
-За смърт ли разказваш! Не я предизвиквай!...
Той, май, не разбра, че се раждам.
© Павлина All rights reserved.
