Не се моля
Да се моля ми е неприсъща сила,
простота намирам, като двете ръце се съберат,
греховете ми намирам горе по баира,
към тях се спирам и тихичко продирам.
Всяко време идва и отива си в покой,
тъжен грешник и една бутилка ром,
макара със снимки по въжето де стоят,
крехките ми мисли на плещите лежат.
Не моля се и не изпитвам нужда,
осъден съм самичък да живея по света,
жена, деца - оставих като млад,
сега и да тлея - късно грешката си осъзнах.
Ако само бях живял по простия стандарт,
обикновен човечец с работа за някой грош,
внуци да отгледам и спокойно да умра,
а не като сега - враните да ме кълват!
© Ана Раунд-Дев All rights reserved.
