Не се намерихме
Не се намерихме във времето. Бе късно
неистово да просим тежки извинения.
Раздялата боли изгарящо, а всъщност
боляха устните във тъжно откровение.
Разминахме се и всичко беше същото...
Небето се прозяваше на своя син екран.
Опустяха улиците, замлъкнаха и къщите,
по старому... Натежали като груба длан.
Единствено морето се удави в себе си,
ограбило духа на някой стар моряк.
Безсилни са вълните срещу времето,
щом в сърцата е поникнал вече страх.
Остава само споменът и нежно пари
по пясъка на някой несънуван плаж.
Не се намерихме тогава, а сега едва ли
ще те намеря, за да те докосвам пак.
© Сияна Георгиева All rights reserved.
