Не се научих...
Обиколих земята със мечти
и кръст насън целувах нощем,
за да те видя пак, молитвено се кръстих.
Но животът бил един, веднъж се любило така.
При теб и аз ще дойда,
за мен когато ти протегнеш тръпнеща ръка.
При мъртвите и живите отиват,
но любовта само със живота е красива.
Във облаците не любов, а ангели пируват,
а аз съм грешница и ще се лутам дълго
с любов изгубена във тъмното,
за слънце ще се моля, за да съмне,
очите ще отворя, глътка въздух ще си взема,
по път от нови грешки ще поема.
Не ми тежи, нали ме знаеш!
Свикнах да ме сочат с пръст!
С омразата им свикнах да копнея.
През сълзи се научих да се смея.
Но само без любов не се научих да живея.
© Радка Иванова All rights reserved.
