Не се страхувай
Не се страхувай, с теб съм и ще бъда
до сетния си жалък земен миг...
Зад времето дори, в небитие бездънно,
дъхът на твоето "обичам те" ще ме гори!
Докоснати в прегръдката на тъмнината,
сме звездни скитници, открили своя рай.
Пиян от щастие аз галя ти ръката
и моля тази светла нощ да няма край.
Притискаш се към мен с невинност свята,
магично девствена, с разпуснати коси.
Ухаят те, бледнеят дявол, бог, разпятие.
И вечността се спуска, за да ни спаси.
Единствен лъч сред земната тъмница,
възнасяш ме в пространства от мечти.
Душата става лекокрила птица
и прималяла от любов лети...лети.
© Младен Мисана All rights reserved.
