И днес аз не се страхувам да обичам,
с нежни имена да те наричам
и клетви любовни да изричам.
Не се страхувам да изживея с теб това,
заради което съдбата ни събра.
Не се страхувам от близостта,
да дишам вместо теб и вместо мене ти.
Не, не се страхувам от това.
Страхувам се да не свърши някой слънчев ден,
да угасне пламъкът на любовта,
да свърши приказката и мига.
Да те обичам, а да съм сама.
© Деница Гогова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
