Не се сърди на буря, че приличам!
Най-хубаво за тебе би било,
покой да дам на свойте въжделения,
и всичката в душата ми любов,
смълчано да редя в стихотворения...
Най-хубаво за тебе би било,
да чакам търпеливо. Като хищник.
Но жертва ти не си. Не съм на лов.
От твоя дъх нуждая се. Да дишам...
Най-хубаво за тебе би било,
с усмивка да те срещам във очите.
И без да обяснявам, Как? Защо? -
изплакал съм я някак със сълзите...
Най-хубаво, а всъщност е прекрасно!
Прекрасно е за тебе, че умирам,
и после пак се раждам в този свят,
където двама ще живеем без да спираме...
Недей да ме виниш, че съм такъв!
Какво по-съкровено от това,
да бъдеш тъй обичана до смърт,
а всъщност да си птица и Жена?!...
Не знам дали съзнаваш, че съдбовно е...
Не се сърди, на буря че приличам!
Света е пълен с фалш и безлюбовие.
Най-истински, стихийно се обича!...
Стихопат.
© Данаил Антонов All rights reserved.
