Не се влюбвай във мен
... не се влюбвай във мен...
Л. Левчев
Не се влюбвай във мен, измисли най-ужасния повод,
че съм по-безсърдечен, дори от Касчея безсмъртни,
че в душата ми никога няма да стъкнат огньове
нито веда, ни елф, ни залутан из тъмното пътник.
Не се влюбвай във мен, измисли си мечта или остров,
там, където заблуди и страсти са още зелени.
И канарче вземи, да притопли с гласчето си остро
всички твои премръзнали – смъртно самотни вселени.
Или пък, щом заспя, отрежи ми косите среднощем,
та властта ми над теб изведнъж да отплисне до капка.
Наречи си за мъж някой, който разбира от кошери,
да ти носи по пладне бурканчета с мед в свойта шапка.
Подсладен или не, ще се ширне животът ти - чудо!
Две невръстни деца и градинка с лалета ще стигнат
да не мислиш за мен, а да мислиш за мен, си е лудост,
в паметта твърде лесно пропукват се дига след дига.
A след време, щом гръмне и радио-възелът местен,
че критиците жалят и готвят за мен панахида,
вместо псалми да пееш, реди си наум мойте песни,
докато, опростена, душата ми грешна накрая си иде...
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
