О, как ми трябва време
твоите очи да проумея,
красиви, но сякаш празни, без бреме
очи, такива без проблеми
празни са,
без сълзи ще плачат след време.

Няма ли за какво да страдат,
няма и за какво да искрят,
очи без сълзи не страдат,
но и птици без криле не летят.

Очите са за това,
да отпъдят набъбналата мъка
очи без сласт,
като пътник без компас.

Ооо, недей се заблуждава
в дребни щастия,
в мимолетни ухания,
те коварно те водят към път в безкрая,
там, където и моите сълзи не ще са упование.

Ако ме обичаш, тъй както казваш,
тъй пламенно и силно,
ти от сълзите ми недей се отказва -
те са от любовта ми, с която ще те залея обилно!