Не се завръщай
Не се завръщай
Тихи стъпки в жълтите листа шумят -
не се завръщай, отдавна есента те прогони,
завинаги далеч от мене, тъжен спомен,
не се завръщай - всичко отдавна е погубено.
Какво ще спечелим от тази късна есенна среща -
нови рани и в старите шепи със сол,
защо търсиш още болка и сълзи,
не ти ли стигат старите лъжи и клетви.
Върви си, не донасяй есенна кал в моите дни,
не разпръсквай жълти листа в забравените мечти,
не питай защо се ранихме с толкова лъжи,
не питай колко дълго ще ни боли... "ЗАВИНАГИ!"
© Даниела All rights reserved.
