Не се завръщай! Тебе преживях.
Сега е късно! Няма да ме върнеш!
Обичах те и само твоя бях,
но днес е друго. Трябва да си тръгнеш!
Не ми припомняй старите неща,
забравила съм нощите и дните,
във моя свят днес няма светлина,
от моя свят отнети са мечтите...
Но няма да се върна пак назад,
макар че за сърцето си ми свиден.
Самички сме дошли на този свят,
сами сме и сами ще си отидем!
© Красимира Касабова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
