Nov 3, 2007, 12:58 PM

Не ще ти простя!

Poetry » Love

764 0 2

Стоиш пред мен с думите "прости"
а какво изпитвам аз, знаеш ли?
Още помня какво ми обеща,
твоята съдба, душа...
Повярвах аз на твойте лъжи
и животът ми за миг се промени.
Потънах в самота,
погубих своята душа...
Сега за мен плачи,
с кървави сълзи...
Да се върна аз при теб - ЗАБРАВИ!
За мен и моята любов - ПЛАЧИ!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

stefitopz (Стефка Георгиева )

Не тъжи, мила. Любовта е като песен, но няма песен без край

2008-05-01T20:16:07+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Не се заричай.
Никога не се знае...
С обич, Александра.

2007-11-03T13:00:59+02:00

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0