Apr 15, 2017, 9:15 AM

Не си ме спомняй

  Poetry » Love
1.8K 2 8

Не си ме спомняй, не недей!

И в радост и във болка ти не смей...

Аз твоето доверие не заслужавам,

забравяй ме, не си губи живота ти със мен.

 

Не си ме спомняй, просто няма смисъл,

излишна болка само ще си причиниш,

ще падаш пак, ще викаш за пощада,

не си го пожелавай, може пак да изгориш.

 

Не си ме спомняй, аз вече вегетирам,

за тебе нямам място в моята душа

отдала се е тя на грях и на забава,

за да забрави теб и твоето сърце,

което беше мое и което ми отне.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калоян Тодоров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...