Не си отивай!
Със теб нощта започна като песен
сред много ласки и любов, и страст...
Пътят ти до мене беше лесен,
защото знаеш, че те чакам... час след час.
Кога ще свърши кръговратът вечен,
сърцето ми е прах от любовта.
Не ме залъгвай... знаям че си вречен
във името... на другата жена!
Сега си с мен... усещам те различен.
Копринена е твоята душа...
Целувай ме... отдавна те обичам,
дори след болката на сутринта...
Не ме оставяй... не изпускай и секунда...
времето и без това лети!
Сълзите си за после ще запазя,
а сега спокойствие цари...
Отиваш ли си, Вечерта е тъмна...
Постой при мен... и нежно ми шепти...
Дори лъжа да е... кажи, че ме обичаш
и че сърцето ти за мен тупти...
Не тръгвай... моля те... не ме оставяй,
без теб съм толкова сама...
Прегръдките ми не забравяй
и спомена за любовта!
Излизаш ли? Нима нощта те е пленила?
Излизаш ли? Без моята душа?
Виж... дори небето в мен се скрило
и сърцето ми е истинска луна...
Звездици са очите ми пропити,
а топлината полъх... на тъга...
Не си отивай... аз съм кадифено мека...
Остани... във моето легло... до сутринта!
© Маргарита Здравкова All rights reserved.
Боли от невъзможната любов...нали?Поздрав!
