Не си с мен
Когато те докосвам, си студен,
в мислите си не си с мен.
Прегръщаш ме, но някак отдалечен...
и все пак можеш да си нежен.
Ледените устни страстно целувам,
всяка нощ теб сънувам.
Тази любов ме кара да съществувам.
Не искам без теб да отпътувам!
Но ще си тръгна... един ден,
защото ти не си с мен.
Тъжна съм, когато виждам погледа ти ужасен.
Винаги си толкова притеснен...
Гледам в твоите очи -
няма ги игривите искри.
Някога блестеше лицето ти,
когато усещаше сърцето ми.
Някога светът ми бе прекрасен,
но е мрачен и тъмен,
когато ти не си с мен,
липсва му онзи блясък мигновен.
Не тупти така бързо моето сърце,
няма я топлината на моето слънце.
Усещам, че има друга в твоите ръце,
че само за нея грее твоето лице.
© Габриела Симеонова All rights reserved.
