Jun 9, 2023, 4:02 PM

Не слизай, няма смисъл и това е

814 9 19

Защо да слизаш, то е все едно...

Ще бъдеш чут?! Я, още от зара́на

се дъвче плява, злоба и сено...

От всяка сврака, гарга стана.

 

Да кажем, че пък слезеш някой ден

да ни помогнеш, ... повече ще пречиш,

един ще бъде много впечатлен,

а друг ще си поиска да е вечен.

 

Загрижени ще има: „Ти, къде

си тръгнал по земята, дядо Боже?!

Нещата не отиват на добре,

не слизай от небето, ако може ...“

 

При теб живее просто тишина,

а тука само кучето не лае

и много мъчно да ти е за нас –

не слизай, няма смисъл и това е.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Чакърова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, Мария!
  • Много силно, бих казала – знаково за теб стихотворение, Краси! Аплодирам те с възхищение!
  • Впечатлителността повече ми пречи, отколкото помага, но да - описал си ме по любопитен начин. Тук съм за развлечение и предизвикателство. Гледам на публикуващите по това, което създават, а не по това, което говорят, че създават. Откривам и аз интересни неща, Иване Поздрави и от мен!
  • Имаш изключително впечатлителна душа да виждаш неща, които другите не виждат или не искат да видят. Умееш да го изобразиш с думи! В творбите, когато четеш на другите, забелязваш неща, които автора е загатнал... Умееш да четеш между редовете, нещо, което не всеки му е дадено да разгадава! Има на какво да се поучи човек от твоето творчество! Загадъчност... Навеждат на размисъл! Моите поздравления, Красимира! !
  • Дано не сме прави. Благодаря, Райне!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...