Aug 8, 2008, 8:21 PM

Не срещнах ли... любовта!

  Poetry » Love
1K 0 3
Съвсем случайно срещнах любовта си...
на едно паве, на тротоара...
Гледах, на очите си не вярвах,
сънувах ли?... Запалих си цигара...


В мечтите същата любов блестеше...
усмихната ме гледаше - без име...
Не срещнах ли случайно любовта си?
Или със нея отново се разминах...


Съвсем случайно в погледа и тъжен
прочетох болка, сви ми се сърцето,
Дали за нея цял живот мечтаех,
или мечтата смела бе, която така
и не успях, уви, да сбъдна...


Не срещнах ли случайно любовта...
или пък съдбата ми я прати...
Сънувах ли, или пък на шега,
в мечтите срещнах вчера любовта си...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Памела All rights reserved.

Comments

Comments

  • Пами, отдавна не те бях чела...много, много хубаво!!! Прегръдки!
  • Любовта е като главоболието - не знаеш кога ще дойде, нито кога ще си отиде... Страхотен стих си написала! Дано да не е било сън, а реалност!
  • тя...любовта идва, когато най-малко я очакваш...
    много хубав стих, мила Пами...с обич.

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...