Apr 16, 2014, 3:22 PM  

Не стига

  Poetry » Other
952 0 0

НЕ  СТИГА

 

Разбрах -

един живот не стига

да догоним всички ветрове;

да получим всички цветя и усмивки;

да дарим цялата нежност,

която извира от нас...

Един живот е малко

да се отблагодарим на Слънцето

за блясъка и топлината,

за жаравата и сушата...

Да се поклоним на Болката

за мъдростта и силата

и на Бога за призванието...

Да повярваме в себе си

и да помогнем на децата си

да ни догонят,

без да страдат...

Един живот

не стига...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йорданка Цонева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...