Jan 25, 2009, 10:53 PM

Не съм

  Poetry » Love
1.7K 0 4

Написано от:

Оригинал: Caribiana                                          и     Отговор:  Сашо Маринов

 

Изглеждам лесна за обичане. Ала не съм.

Сърцето ми е степ с кръжащи птици.

От всякъде повяват ветрове,

затваря ли се вятър в стъкленица?

                                                                               Когато някой срещне любовта,

                                                                               не се замисля лесна ли е тя.

                                                                               Сърцето ти е степ с кръжащи птици,

                                                                               но ако от истинска любов се стопли,

                                                                               степта ще разцъфти и прероди

                                                                               в поле и долина прекрасни,

                                                                               от обич обич ще се зароди,

                                                                               от ласки на ръцете и телата,

                                                                               плодове ще бъдат нашите деца.

 Изглеждам лесна за обичане. Заблуда!

Душата ми е морска пяна, снежно-бяла.

Държиш я в шепите си уж,

а тя измежду пръстите ти се стопява.

                                                                               Душата ти е морска пяна,

                                                                               но ако трябва, в морето ще те хвана.

                                                                               И дори от пръстите ми да се изцеди,

                                                                               ще плувам аз в твоите води,

                                                                               и с ласките си морските  вълни

                                                                               ще ни обгръщат тъй,

                                                                               че никой да не може да ни раздели.

Дали съм лесна за обичане? Едва ли.

Във вените ми сто реки бушуват.

И ако някой дръзне да се осмели,

да се попита най-напред дали си струва.

                                                                              Във вените ти сто реки бушуват.

                                                                              Аз не искам кръвта ти бавно да кръжи.

                                                                              Напротив, с обич ще направя клада,

                                                                              в сърцата ни буен огън да гори.

                                                                              И ако някой, който дръзне да се осмели,

                                                                              запитва ли се най-напред дали си струва,

                                                                              да прави опити да те свали,

                                                                              то знай, че той със сигурност не те обича.

 

                                                                             Щом видя погледа ти лъчезарен,

                                                                             кръвта ми лудо заиграва,

                                                                             дъхът ми спира

                                                                             и вълна от светли струи ме облива.   

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сашо Маринов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...