Не съм достатъчна. Понякога съм тиха.
Както дългите и вледеняващи раздели.
Боля, разливам се, не дишам...
И бягам от изстиващи недели.
Понякога съм буря. Във излишък.
Както кратките и истински целувки.
И често се загубвам и не питам.
В мъглата ме е страх от топли устни.
Понякога говоря. Без да спирам.
Но краят е нечакано начало.
Когато дойде, знам, че ще умирам.
Обичайки, аз често се смалявам. ...