Jun 19, 2014, 10:31 AM

Не съм те забравил

  Poetry » Love
686 0 0

Продължавам да те срещам,

преследваш ме дори в съня,

а така искам да не се сещам –

от теб мисълта си да спася.

 

От главата си да те изтрия,

след всички опити не успях,

тази своя усмивка скрий я –

докато не я видях, свой бях.

 

Не съм те забравил, минало,

но бъдещето спомените брои,

че още нищо не е утихнало,

напротив – бурята предстои.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никица Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...