Не съм за теб
Не съм за теб дъга след облака,
и вече аз не съм самата същата.
Премиха ме годините и съм безоблачна.
По листите съсухрени жарееща.
Във мисълта ти вече няма ме.
Дори в самата мен различно е,
и не че съм забравила обичане,
ала е станало безименно...
Отмиха ни годините, и странно е,
че пак за теб се сещам всякога,
а ти забравил си какво е
да те целувам, както някога.
Когато ставах пролетна, дори и в зима,
щом ме докоснеше, като светиня,
и стоплях твоята въздишка тиха
с една любов, като небето синя.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
