Jul 22, 2007, 11:39 AM

Не те попитах...

  Poetry
1.1K 2 18
Не те попитах колко ли ти струва
прозорецът ти да е буден нощем!?
Навярно, докато едни сънуват,
опитомявайки любов и болка,
а други си прощават закъснения,
червило по ревера, чужд парфюм,
съмнения, изстинали вечери,
нелепи оправдания...
И куп
причини, за да се обичат още
ги карат да приспиват съвестта си,
ти тъкмо я събуждаш... И я молиш
да спре да ти опитомява свободата.
И все да ти напомня, че е време
да се научиш някак на обичане.
Да чуеш как те плачат бреговете.
Да си простиш за изгубените смисли .
Да спреш неистово да триеш стъпки,
които те разсъмват като грешен.
Със сигурност не се върти на пръста ти
животът, но е свикнал да те гледа
нощем през стъклото как безсънсваш,
докато някой някому прощава.
И знае, че предплащаш доста скъпо,
подобията, в които се разказваш,
горещото в случайните любови,
разглезеното чувство на утеха,
че няма за какво да се тревожиш -
нали си давал, колкото си вземал...
Задъхано да търсиш глътка въздух...
А на прозореца ти се усмихва птиче.
Отвръщаш му... Сълзата се търкулна.
Видях я... Затова не те попитах.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бистра Малинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...