Не те попитах...
Не те попитах колко ли ти струва
прозорецът ти да е буден нощем!?
Навярно, докато едни сънуват,
опитомявайки любов и болка,
а други си прощават закъснения,
червило по ревера, чужд парфюм,
съмнения, изстинали вечери,
нелепи оправдания...
И куп
причини, за да се обичат още
ги карат да приспиват съвестта си,
ти тъкмо я събуждаш... И я молиш
да спре да ти опитомява свободата.
И все да ти напомня, че е време
да се научиш някак на обичане.
Да чуеш как те плачат бреговете.
Да си простиш за изгубените смисли .
Да спреш неистово да триеш стъпки,
които те разсъмват като грешен.
Със сигурност не се върти на пръста ти
животът, но е свикнал да те гледа
нощем през стъклото как безсънсваш,
докато някой някому прощава.
И знае, че предплащаш доста скъпо,
подобията, в които се разказваш,
горещото в случайните любови,
разглезеното чувство на утеха,
че няма за какво да се тревожиш -
нали си давал, колкото си вземал...
Задъхано да търсиш глътка въздух...
А на прозореца ти се усмихва птиче.
Отвръщаш му... Сълзата се търкулна.
Видях я... Затова не те попитах.
прозорецът ти да е буден нощем!?
Навярно, докато едни сънуват,
опитомявайки любов и болка,
а други си прощават закъснения,
червило по ревера, чужд парфюм,
съмнения, изстинали вечери,
нелепи оправдания...
И куп
причини, за да се обичат още
ги карат да приспиват съвестта си,
ти тъкмо я събуждаш... И я молиш
да спре да ти опитомява свободата.
И все да ти напомня, че е време
да се научиш някак на обичане.
Да чуеш как те плачат бреговете.
Да си простиш за изгубените смисли .
Да спреш неистово да триеш стъпки,
които те разсъмват като грешен.
Със сигурност не се върти на пръста ти
животът, но е свикнал да те гледа
нощем през стъклото как безсънсваш,
докато някой някому прощава.
И знае, че предплащаш доста скъпо,
подобията, в които се разказваш,
горещото в случайните любови,
разглезеното чувство на утеха,
че няма за какво да се тревожиш -
нали си давал, колкото си вземал...
Задъхано да търсиш глътка въздух...
А на прозореца ти се усмихва птиче.
Отвръщаш му... Сълзата се търкулна.
Видях я... Затова не те попитах.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бистра Малинова Всички права запазени
