Не ти ли се говори?!
Не ти ли се говори?! Пак мълчиш.
Загледал си се нейде в празна точка.
И в пустите, изнурени очи
се крият твоите ... многоточия.
Наложил си си тъмни очила.
За да не виждаш слънцето в очите.
Светът през тях едва ли е красив?!
Свали ги. Виж ме... После ме попитай...
Коя съм, как съм, и защо
по пътищата лутам се нехайна...
По тялото ти май премина... ток?
Или конвулсията е случайна?!
Познаваш ме, макар и не съвсем.
Добре съм, и това ще мине...
За да налучкам следващия си проблем,
защото ли?! - тъй съм се родила,
закърмена със нечия съдба...
И с чужди грешки своя си живот
да подплатявам, да не съм сама.
Макар че... Знаеш ли? Едва ли
в живота си съзнавам всеки път,
натрапено от после, се разкайвам горко.
Защо ли нивга други не грешат?!
Не ми се проси, не, не ми се проси!
Не искам да прекарам във просия
остатъка от своя си живот!
И не очаквам нищо на тепсия,
сама чертая всеки следващ ход!
Не ти ли се говори? Не! Недей!
Мълчанието, казват, че е злато.
Говоренето всъщност е порок,
за който всички плащаме богато...
© Нели All rights reserved.
