Не ти ли се говори?! Пак мълчиш.
Загледал си се нейде в празна точка.
И в пустите, изнурени очи
се крият твоите ... многоточия.
Наложил си си тъмни очила.
За да не виждаш слънцето в очите.
Светът през тях едва ли е красив?!
Свали ги. Виж ме... После ме попитай...
Коя съм, как съм, и защо
по пътищата лутам се нехайна...
По тялото ти май премина... ток?
Или конвулсията е случайна?! ...