Не тръгвай
посветено...
Небето тегли те, не иска да те пусне.
Животът ти е само шепа пясък.
Все още търси земното си място,
като молитвата в напуканите устни.
Не тръгвай! Имаш още отредено време –
дърво да сееш, думи да мъдруваш.
Цената им? Цената им си струва.
Боли. Но не боли ли, няма да е земна.
За обич плаща се, за щастието също.
За всеки смях, дължиш сълза и горест.
Безкрайни са небесните простори,
но имаш още покрив и уют на къща.
Не тръгвай, щом силата на твоя корен
крепи темелите да не пропаднат.
Без този дом ще ти е много хладно.
Ръка не пускай от любимите си хора.
Мираж е промисълът да си горе птица.
Човекът първо учи се да крачи.
Ръцете дръж. Така мини през здрача,
да видиш в утрото най-ярката зорница.
© Ани Монева All rights reserved.
