Не унивай
Не унивай, когато пред тебе чернее земята,
ветрове изсушават последната капчица влага
и превръщат в дрипава циганка цъфтящото лято,
а дъждът все не идва, посърнал го чакаш на прага.
Не унивай, когато те смазва забързан животът,
прерязва мостовете живи и сгърчва душата.
Пак студуваш без обич, без бликнала вярна любов,
ураган разпилява последната твоя мечта.
Но чуваш дори и в съня си обещаваща песен
и виждаш с вълшебство пробудена пролет.
А в края на твоята приказна най-щедра есен,
виж, някой отнякъде за теб сътворил е добро.
© Мариола Томова All rights reserved.
