11.08.2012 г., 14:27 ч.

Не унивай 

  Поезия » Философска
801 0 6

Не унивай, когато пред тебе чернее земята,

ветрове изсушават последната капчица влага

и превръщат в дрипава циганка цъфтящото лято,

а дъждът все не идва, посърнал го чакаш на прага.

 

Не унивай, когато те смазва забързан животът,

прерязва мостовете живи и сгърчва душата.

Пак студуваш без обич, без бликнала вярна любов,

ураган разпилява последната твоя мечта.

 

Но чуваш дори и в съня си обещаваща песен

и виждаш с вълшебство пробудена пролет.

А в края на твоята приказна най-щедра есен,

виж, някой отнякъде за теб сътворил е добро.

 

 

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "А в края на твоята приказна най-щедра есен,
    виж, някой отнякъде за теб сътворил е добро."

    По стъпките на стореното винаги се връща
    обратно като бумеранг доброто...

    Браво, Мариола!
  • Благодаря, съмишленици добри!
    Ето, че дъждът дойде, ще дойдат и другите добрини!
    !
  • И аз харесах, особено оптимистичния финал!
    Поздрав!
  • Оше един в групата на харесалите!Поздрав!
  • И на мен ми хареса,Мариола!Поздрави!
  • Хубав стих! Поздрави, Мариола!
Предложения
: ??:??