Не успя да побелееш, мамо!
Не успя да побелееш, мамо!
Денем… на облаци те търся във браздите
Нощем взирам се за теб в звездите,
може би луната те е приютила,
или пък в слънчев лъч си се укрила
Чайки грациозни връз вълни игриви,
взирам се във гребените им пенливи,
не са ли туй косите твои разпилени,
на скалист прибой от хватка укротени.
Очи ти търся, мамо, в пеперуда златокрила -
като прашеца нежен беше ласката ти мила!
В пясъка пустинен на Сахара търся стъпки,
в южен вятър сещам твоите прегръдки.
И в очите свои аз се днеска взрях,
и там те тебе мамо аз видях -
в тежък сноп си сплетох твоята коса -
в плетеница бяла днес я носи твойта дъщеря!
Ренета Първанова
© Ренета Първанова All rights reserved.
