ParvaNova
305 results
Нея – Не!
Ако се плисна, ей тъй – като набрало виме на самичка първескиня –
всичкото небе ще аленее. И от кърви… сто лета ще се отмива.
А как, как ми се синее, Боже! Ала синилото ти, при таквизи не дохожда.
И таз Душа, у мен се мята. И немее, а ръмжи ù се… та чак… сама се глозга. ...
Ако се плисна, ей тъй – като набрало виме на самичка първескиня –
всичкото небе ще аленее. И от кърви… сто лета ще се отмива.
А как, как ми се синее, Боже! Ала синилото ти, при таквизи не дохожда.
И таз Душа, у мен се мята. И немее, а ръмжи ù се… та чак… сама се глозга. ...
1103
4
9
2696
13
18
Плачеха, плачеха та се късаха. Едно тъничко девойче се бе вкопчило в баща си и тропаше с крак „Не си я давам, не си я даваам, тате... не си я давам!“ - пищеше то. Скърбящите съвсем спряха да се сдържат и стоновете им почти заглушиха звука от пръстта, която затропа по спуснатия ковчег. Изредиха се вс ...
2016
10
23
Един комин стърчи, но малко е прегърбен, от далеч - не му личи, но отблизо – е кахърен,
димът не му люти – саждите отвътре – ще го пръснат. Едничък огън го крепи – дорде гори – едва ли ще го блъснат. А как се кипреше в началото – живот над стряха! В байрак облякоха му тялото – и песни пяха. Ала лято ...
димът не му люти – саждите отвътре – ще го пръснат. Едничък огън го крепи – дорде гори – едва ли ще го блъснат. А как се кипреше в началото – живот над стряха! В байрак облякоха му тялото – и песни пяха. Ала лято ...
1128
13
23
Претопяване
Онемях от крясъците след Надежда.
Оболях - в изкълчено от вкопчване сърце.
Размивам се – тъгата радостта разрежда,
слепея от взиране в мъглите (от дете). ...
Онемях от крясъците след Надежда.
Оболях - в изкълчено от вкопчване сърце.
Размивам се – тъгата радостта разрежда,
слепея от взиране в мъглите (от дете). ...
894
6
13
Надеждата
Тъмнее в моята душа
(а нейде слънцето изгрява)
притихнала кат празна одая,
също вощеница - изтънява… ...
Тъмнее в моята душа
(а нейде слънцето изгрява)
притихнала кат празна одая,
също вощеница - изтънява… ...
832
7
9
Минорно
Сега е тъмно и тунелено влажнее.
Зората е като далечен пътен знак,
сочи Залез где от синева слепее,
а след изхода е писта „Страх”. ...
Сега е тъмно и тунелено влажнее.
Зората е като далечен пътен знак,
сочи Залез где от синева слепее,
а след изхода е писта „Страх”. ...
931
7
9
Небе за бясно куче
Всяко утро ме ражда и ражда…
на късове пък денят ме краде.
Нощта със смърт ме донажда,
с всеки сън съм в друго небе. ...
Всяко утро ме ражда и ражда…
на късове пък денят ме краде.
Нощта със смърт ме донажда,
с всеки сън съм в друго небе. ...
1548
9
14
Ако ми припомниш коя съм,
ако ме сетиш, че мъка съм преяла,
че животът е полегнало осем…
може би ще стана за мъничко цяла…
и че, не душата ми, виси на косъм, ...
ако ме сетиш, че мъка съм преяла,
че животът е полегнало осем…
може би ще стана за мъничко цяла…
и че, не душата ми, виси на косъм, ...
2370
16
15
Искам болките да издуша
Сега какво, кажете ми – какво да удуша –
издишах болки, сложих "на тепсия" –
думи, думи – броеница „орисия”
поникнали на листи, поени от сълза. ...
Сега какво, кажете ми – какво да удуша –
издишах болки, сложих "на тепсия" –
думи, думи – броеница „орисия”
поникнали на листи, поени от сълза. ...
1173
12
19
Държах връзка с брат ми и все ми казваше, че е много и все по-зле. Таях надежда – той говореше с мен само чрез съобщения защото гласът му се давеше от мъка. Плачехме. Когато ми писа „Моли се за Тайни тази нощ, како”, аз искрено се молех Бог да стори чудо. Плачех и за брат ми и снаха ми – каква ли мъ ...
1608
14
23
Телефонът иззвъня. Обади се брат ми и каза, че ще закъснеят много и ще се приберат сигурно след полунощ. Тайни стоеше до мен и подскачаше към слушалката в ръката ми, сякаш знаеше кой звъни и искаше да го докосне - бях осъзнала невероятната ù обич към снаха ми и брат ми. Сърцето ми примря – онази маг ...
1911
12
16
Първият ми „читател”
Беше декември на две хиляди и шеста година - предстоеше първото ми пътуване зад граница в живота ми, първото ми летене със самолет – след ден щях да бъда в Мексико! Брат ми живееше там, беше женен за мексиканка. Нея не познавах, а него не бях виждала много години. Вълнението, че ...
Беше декември на две хиляди и шеста година - предстоеше първото ми пътуване зад граница в живота ми, първото ми летене със самолет – след ден щях да бъда в Мексико! Брат ми живееше там, беше женен за мексиканка. Нея не познавах, а него не бях виждала много години. Вълнението, че ...
1146
13
17
Откакто разбрах
Откак разбрах, че по малко умирам,
да забърсвам прах се страхувам –
(дихания кремирани в нея съзирам)
с блясък смъртта не ща да дарувам. ...
Откак разбрах, че по малко умирам,
да забърсвам прах се страхувам –
(дихания кремирани в нея съзирам)
с блясък смъртта не ща да дарувам. ...
2571
17
25
Стоплил си стаята –
само с дъха си…
и влизам на пръсти
на съня ти в омаята:
Очите ти, мрака събличат – ...
само с дъха си…
и влизам на пръсти
на съня ти в омаята:
Очите ти, мрака събличат – ...
1779
13
10
Кой ще да заплаче със мен –
непохарченото да оплачем –
гладните нощи, немия рефрен,
мастилото – че за някого значим…
На кого да кажа за всеки мой ден ...
непохарченото да оплачем –
гладните нощи, немия рефрен,
мастилото – че за някого значим…
На кого да кажа за всеки мой ден ...
1005
13
18
Самотно занимание
Вали, вали… не спира –
през душата ми, та в ходилата чак,
а Ризата ми все на сухо се препира -
на камък в спечен речен бряг. ...
Вали, вали… не спира –
през душата ми, та в ходилата чак,
а Ризата ми все на сухо се препира -
на камък в спечен речен бряг. ...
1013
12
22
Конник през Времето
Аз яздих дълго…с години
сред мъглите на Времето,
в мочурливите му градини
петата ми, се изхлузи от стремето ...
Аз яздих дълго…с години
сред мъглите на Времето,
в мочурливите му градини
петата ми, се изхлузи от стремето ...
982
8
22
- Защо вървиш след мен и защо...?
- Имаме среща, не знаехте ли?
- Не. И ти ли си поканен?
- Всъщност срещата Ви е само с мен, оторизиран съм, спокойно! – усмихна се той като видимо се забавляваше от недоумението ù и натисна бутона за деветнадесетия етаж, където бе ресторанта.
Мета беше гневна, но си ...
- Имаме среща, не знаехте ли?
- Не. И ти ли си поканен?
- Всъщност срещата Ви е само с мен, оторизиран съм, спокойно! – усмихна се той като видимо се забавляваше от недоумението ù и натисна бутона за деветнадесетия етаж, където бе ресторанта.
Мета беше гневна, но си ...
2681
15
74
Отхапано
Вземай всичко, всичко без остатък –
сърцето на приятел, каквото ти дава;
посягай, кърши го този „придадатък”,
само своето считай, че любов заслужава. ...
Вземай всичко, всичко без остатък –
сърцето на приятел, каквото ти дава;
посягай, кърши го този „придадатък”,
само своето считай, че любов заслужава. ...
1028
11
37
Тя се страхува само от градушките - 15та част
Мета се извърна към нея и се стресна от ужаса в очите на жената– бяха втренчени отвъд отворената врата . Тя мигом се обърна - от коридора я гледаше мъж с пура в ръка.
- Здравей, Разметанице…
- Забави се. Голямо чакане падна. А ти – посреднощ на баня… м? ...
Мета се извърна към нея и се стресна от ужаса в очите на жената– бяха втренчени отвъд отворената врата . Тя мигом се обърна - от коридора я гледаше мъж с пура в ръка.
- Здравей, Разметанице…
- Забави се. Голямо чакане падна. А ти – посреднощ на баня… м? ...
1447
11
29
Тя се страхува само от градушките - 14та част
... той се плъзна като безшумна, безплътна сянка по стълбището. Настигаше я – бе на едно дихание само от нея...
Посегна да я хване за лакътя и да я извърти към себе си, когато тя рязко клекна и ръката му увисна над нея във въздуха. В същия миг Мета заудр ...
... той се плъзна като безшумна, безплътна сянка по стълбището. Настигаше я – бе на едно дихание само от нея...
Посегна да я хване за лакътя и да я извърти към себе си, когато тя рязко клекна и ръката му увисна над нея във въздуха. В същия миг Мета заудр ...
1405
8
34
Осмият ден
Пак денят е осмият на януари –
водата мръзне в ледени сълзи,
като онзи осми, който се стовари
връз сърцето ми и го строши. ...
Пак денят е осмият на януари –
водата мръзне в ледени сълзи,
като онзи осми, който се стовари
връз сърцето ми и го строши. ...
2228
17
48
Тя се страхува само от градушките – 13та част
Антон гледаше сигурно от часове скупченото потрепващо в конвулсии тяло на Мета или поне така му се струваше. Не изпитваше нито жалост, нито пък се радваше, че тя страда – наслада му е доставяло винаги, когато страда душата ù, тялото ù – също, но само ког ...
Антон гледаше сигурно от часове скупченото потрепващо в конвулсии тяло на Мета или поне така му се струваше. Не изпитваше нито жалост, нито пък се радваше, че тя страда – наслада му е доставяло винаги, когато страда душата ù, тялото ù – също, но само ког ...
1742
13
41
Тази история е истинска, с истинските имена.
Навън не беше за излизане – ни за мъже, ни за жени. Буреносен ураганен вятър ревеше като Хала и напъваше врати и прозорци. Нямах цигари, но и нямаше как да изляза в това време – вятърът би ме търкалял до магазина и обратно. Спомних си, че някой от съседит ...
Навън не беше за излизане – ни за мъже, ни за жени. Буреносен ураганен вятър ревеше като Хала и напъваше врати и прозорци. Нямах цигари, но и нямаше как да изляза в това време – вятърът би ме търкалял до магазина и обратно. Спомних си, че някой от съседит ...
2216
13
42
Тя се страхува само от градушките - 12та част
- Искате ли да запаля лампата или…?
- Не, недейте! – почти извика Мета.
- Ще се наложи – цялото мазе е в кръв и…
- Как в кръв, каква кръв? – не трябваше да има кръв! ...
- Искате ли да запаля лампата или…?
- Не, недейте! – почти извика Мета.
- Ще се наложи – цялото мазе е в кръв и…
- Как в кръв, каква кръв? – не трябваше да има кръв! ...
1407
11
25
Един Таласъм се мята ноще у мен –
за миг се протяга, па тръгне да броди –
ха до сърцето, ха до ума –
стисне го, тях – ги разтяга;
в Паметта ми надникне, па рови… ...
за миг се протяга, па тръгне да броди –
ха до сърцето, ха до ума –
стисне го, тях – ги разтяга;
в Паметта ми надникне, па рови… ...
1220
8
24
Разходка в лимузина
Когато все пак и аз ще тръгна,
по онази пътека – надолу, но стръмна –
начело ще бъда, макар и за кратко – ще водя,
ще се обърна ли, преди да почна да бродя? ...
Когато все пак и аз ще тръгна,
по онази пътека – надолу, но стръмна –
начело ще бъда, макар и за кратко – ще водя,
ще се обърна ли, преди да почна да бродя? ...
783
5
13
– Там ли е? – Мета подскочи – буквално се повдигна от земята от допира на ръката му върху рамото ù, а гласът му в ухото ù бе някак зловещ, глух.
– Там ли е?
– Нне… Един куп дюшеци, юргани, парцали… За какво ги е натрупал Миро тук…
– Какво ти става бе, попитах те там ли е, а ти ме гледаш, като че съм ...
– Там ли е?
– Нне… Един куп дюшеци, юргани, парцали… За какво ги е натрупал Миро тук…
– Какво ти става бе, попитах те там ли е, а ти ме гледаш, като че съм ...
1918
9
28
От твоите длани
Ако пия вино от твоите длани,
и пияна, напряко в тях си полегна,
ще разплискам ли Лятото от лани и
горещия дъх под онази купа звездна? ...
Ако пия вино от твоите длани,
и пияна, напряко в тях си полегна,
ще разплискам ли Лятото от лани и
горещия дъх под онази купа звездна? ...
977
11
23
Ще те проспя – като нищо, но сега…
Сега не идвай! Сега… ми се мълчи
Не носи цветя – сега… не искам да съм дама –
с терлици съм… от мама... стъпката ми не личи –
от виното на татко пих – направо… от буркана ...
Сега не идвай! Сега… ми се мълчи
Не носи цветя – сега… не искам да съм дама –
с терлици съм… от мама... стъпката ми не личи –
от виното на татко пих – направо… от буркана ...
1195
10
28
Наближаваха. Мета усети как единият ù клепач почна да „играе” – това я притесни. Тя беше суеверна, а и не бе само от това – от малка знаеше, че примърдва ли неколкократно някой мускул, където и да е по тялото ù, нещо се случваше – винаги, и то нещо значимо. Основно следваха земетресения – по цял свя ...
1404
10
19
Еничарка - 1
/от поредицата разкази „Страхът”
Звукът, който издаваха токчетата на обувките ù по тротоара, ù се струваше, че е най-проглушителният и единствен шум в града. Имаше чувството, че всички я гледат и всеки знае къде отива – веднъж да се отърве, веднъж да се свърши….ако ужасът не довършеше н ...
/от поредицата разкази „Страхът”
Звукът, който издаваха токчетата на обувките ù по тротоара, ù се струваше, че е най-проглушителният и единствен шум в града. Имаше чувството, че всички я гледат и всеки знае къде отива – веднъж да се отърве, веднъж да се свърши….ако ужасът не довършеше н ...
1534
5
6
Дим
Дните ми – низа тютюн,
опната – От тука – До тук!
Суховеят подпечатал с юмрук
„тайно четмо” в пергамент – ...
Дните ми – низа тютюн,
опната – От тука – До тук!
Суховеят подпечатал с юмрук
„тайно четмо” в пергамент – ...
978
7
25
Сънувах Времето
Пасажер съм в катафалката на Времето –
като в къща на охлюв се свивам и
как костенурка скоростта му убивам,
а то – шушулка – пренася си семето... ...
Пасажер съм в катафалката на Времето –
като в къща на охлюв се свивам и
как костенурка скоростта му убивам,
а то – шушулка – пренася си семето... ...
905
6
19
Просто защото е такава Играта
Животът ми се усмихна
някак накриво и без надежда,
дали ми намигна –
не, не мисля – той ме подвежда ...
Животът ми се усмихна
някак накриво и без надежда,
дали ми намигна –
не, не мисля – той ме подвежда ...
1010
2
11
Колко е повей?
Северняците върлуват – точно по Коледа.
Големия си "пост" ще изгладуват, и
бедняците – точно пред Коледа.
„Добряците” изпълзяват по Коледа – ...
Северняците върлуват – точно по Коледа.
Големия си "пост" ще изгладуват, и
бедняците – точно пред Коледа.
„Добряците” изпълзяват по Коледа – ...
1772
8
14
Не ми разплаквай гроздето –
сладостта му зян ще изкапе –
какво ще пиеш с оплаквачките,
ако кехлибарът го суша захапе.
Не ми разплаквай усмивката, ...
сладостта му зян ще изкапе –
какво ще пиеш с оплаквачките,
ако кехлибарът го суша захапе.
Не ми разплаквай усмивката, ...
977
7
23
Наляла сълзите в кехлибари-зърна –
виснала съм – цялата в тъжба и суша –
в зноен септември като стара асма
натежала съм мъка – в попската круша;
Димитровче – ресници в червена ръжда, ...
виснала съм – цялата в тъжба и суша –
в зноен септември като стара асма
натежала съм мъка – в попската круша;
Димитровче – ресници в червена ръжда, ...
923
5
24
Но това е Минало
Притъмняло е. Та чак е мастилено.
Някъде валяло е. А у мен – стрихининено.
Гърмяло е, и е трещяло. Дали е нещо оцеляло?
Но това е минало. Бъдеще – но минало. ...
Притъмняло е. Та чак е мастилено.
Някъде валяло е. А у мен – стрихининено.
Гърмяло е, и е трещяло. Дали е нещо оцеляло?
Но това е минало. Бъдеще – но минало. ...
1382
4
24
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
