ParvaNova (Ренета Първанова)

Нея - Не! 🇧🇬

Нея – Не!
Ако се плисна, ей тъй – като набрало виме на самичка първескиня –
всичкото небе ще аленее. И от кърви… сто лета ще се отмива.
А как, как ми се синее, Боже! Ала синилото ти, при таквизи не дохожда.
И таз Душа, у мен се мята. И немее, а ръмжи ù се… та чак… сама се глозга. ...

ParvaNova

Poetry » Free verse

2020-12-10T18:07:08+02:00 1.5K 4 9

Тя се страхува само от Градушките 🇧🇬

ParvaNova

Books

BGN 14.00

2019-04-18T21:08:05+03:00 3.4K 14 18

Посредникът 🇧🇬

Плачеха, плачеха та се късаха. Едно тъничко девойче се бе вкопчило в баща си и тропаше с крак „Не си я давам, не си я даваам, тате... не си я давам!“ - пищеше то. Скърбящите съвсем спряха да се сдържат и стоновете им почти заглушиха звука от пръстта, която затропа по спуснатия ковчег. Изредиха се вс ...

ParvaNova

Prose

2019-03-02T20:39:16+02:00 2.5K 10 23

Сажди 🇧🇬

Един комин стърчи, но малко е прегърбен, от далеч - не му личи, но отблизо – е кахърен,
димът не му люти – саждите отвътре – ще го пръснат. Едничък огън го крепи – дорде гори – едва ли ще го блъснат. А как се кипреше в началото – живот над стряха! В байрак облякоха му тялото – и песни пяха. Ала лято ...

ParvaNova

Prose » Short stories

2019-01-25T16:39:28+02:00 1.5K 13 23

Претопяване 🇧🇬

Претопяване
Онемях от крясъците след Надежда.
Оболях - в изкълчено от вкопчване сърце.
Размивам се – тъгата радостта разрежда,
слепея от взиране в мъглите (от дете). ...

ParvaNova

Poetry » Other

2019-01-24T23:57:56+02:00 1.3K 6 13

Надеждата 🇧🇬

Надеждата
Тъмнее в моята душа
(а нейде слънцето изгрява)
притихнала кат празна одая,
също вощеница - изтънява… ...

ParvaNova

Poetry » Other

2019-01-16T12:37:40+02:00 1.2K 7 9

Минорно 🇧🇬

Минорно
Сега е тъмно и тунелено влажнее.
Зората е като далечен пътен знак,
сочи Залез где от синева слепее,
а след изхода е писта „Страх”. ...

ParvaNova

Poetry » Other

2019-01-03T00:10:58+02:00 1.3K 7 9

Небе за бясно куче 🇧🇬

Небе за бясно куче
Всяко утро ме ражда и ражда…
на късове пък денят ме краде.
Нощта със смърт ме донажда,
с всеки сън съм в друго небе. ...

ParvaNova

Poetry » Other

2018-12-07T01:14:25+02:00 2K 9 14

Няма да трепна 🇧🇬

Ако ми припомниш коя съм,
ако ме сетиш, че мъка съм преяла,
че животът е полегнало осем…
може би ще стана за мъничко цяла…
и че, не душата ми, виси на косъм, ...

ParvaNova

Poetry

2018-12-04T21:41:59+02:00 2.9K 16 15

Искам болките да издуша 🇧🇬

Искам болките да издуша
Сега какво, кажете ми – какво да удуша –
издишах болки, сложих "на тепсия" –
думи, думи – броеница „орисия”
поникнали на листи, поени от сълза. ...

ParvaNova

Poetry » Other

2018-08-29T00:07:18+03:00 1.5K 12 19

Тайни (Първият ми "читател"3) 🇧🇬

Държах връзка с брат ми и все ми казваше, че е много и все по-зле. Таях надежда – той говореше с мен само чрез съобщения защото гласът му се давеше от мъка. Плачехме. Когато ми писа „Моли се за Тайни тази нощ, како”, аз искрено се молех Бог да стори чудо. Плачех и за брат ми и снаха ми – каква ли мъ ...

ParvaNova

Prose

2018-07-16T15:46:27+03:00 2K 14 23

Тайни (Първият ми "читател" 2) 🇧🇬

Телефонът иззвъня. Обади се брат ми и каза, че ще закъснеят много и ще се приберат сигурно след полунощ. Тайни стоеше до мен и подскачаше към слушалката в ръката ми, сякаш знаеше кой звъни и искаше да го докосне - бях осъзнала невероятната ù обич към снаха ми и брат ми. Сърцето ми примря – онази маг ...

ParvaNova

Prose » Short stories

2018-07-13T04:00:28+03:00 2.4K 12 16

Първият ми "читател" 🇧🇬

Първият ми „читател”
Беше декември на две хиляди и шеста година - предстоеше първото ми пътуване зад граница в живота ми, първото ми летене със самолет – след ден щях да бъда в Мексико! Брат ми живееше там, беше женен за мексиканка. Нея не познавах, а него не бях виждала много години. Вълнението, че ...

ParvaNova

Prose » Short stories

2018-07-10T23:35:11+03:00 1.5K 13 17

Откакто разбрах 🇧🇬

Откакто разбрах
Откак разбрах, че по малко умирам,
да забърсвам прах се страхувам –
(дихания кремирани в нея съзирам)
с блясък смъртта не ща да дарувам. ...

ParvaNova

Poetry » Other

2018-06-22T17:03:00+03:00 3.1K 18 25

Стъпвам на пръсти (посветено) 🇧🇬

Стоплил си стаята –
само с дъха си…
и влизам на пръсти
на съня ти в омаята:
Очите ти, мрака събличат – ...

ParvaNova

Poetry » Love

2018-05-22T23:30:18+03:00 2.2K 13 10

Непохарчено 🇧🇬

Кой ще да заплаче със мен –
непохарченото да оплачем –
гладните нощи, немия рефрен,
мастилото – че за някого значим…
На кого да кажа за всеки мой ден ...

ParvaNova

Poetry » Other

2018-05-21T17:50:48+03:00 1.4K 13 18

Самотно занимание 🇧🇬

Самотно занимание
Вали, вали… не спира –
през душата ми, та в ходилата чак,
а Ризата ми все на сухо се препира -
на камък в спечен речен бряг. ...

ParvaNova

Poetry » Other

2018-05-20T03:08:41+03:00 1.4K 12 22

Конник през Времето 🇧🇬

Конник през Времето
Аз яздих дълго…с години
сред мъглите на Времето,
в мочурливите му градини
петата ми, се изхлузи от стремето ...

ParvaNova

Poetry » Other

2018-05-18T01:58:56+03:00 1.3K 8 22

Тя се страхува само от градушките – КРАЙ 🇧🇬

- Защо вървиш след мен и защо...?
- Имаме среща, не знаехте ли?
- Не. И ти ли си поканен?
- Всъщност срещата Ви е само с мен, оторизиран съм, спокойно! – усмихна се той като видимо се забавляваше от недоумението ù и натисна бутона за деветнадесетия етаж, където бе ресторанта.
Мета беше гневна, но си ...

ParvaNova

Prose

2018-01-24T21:06:15+02:00 3.1K 15 74

Отхапано 🇧🇬

Отхапано
Вземай всичко, всичко без остатък –
сърцето на приятел, каквото ти дава;
посягай, кърши го този „придадатък”,
само своето считай, че любов заслужава. ...

ParvaNova

Poetry » Other

2018-01-21T21:25:46+02:00 1.4K 11 37

Тя се страхува само от градушките - 15та част 🇧🇬

Тя се страхува само от градушките - 15та част
Мета се извърна към нея и се стресна от ужаса в очите на жената– бяха втренчени отвъд отворената врата . Тя мигом се обърна - от коридора я гледаше мъж с пура в ръка.
- Здравей, Разметанице…
- Забави се. Голямо чакане падна. А ти – посреднощ на баня… м? ...

ParvaNova

Prose

2018-01-16T23:42:25+02:00 1.9K 11 29

Тя се страхува само от градушките - 14та част 🇧🇬

Тя се страхува само от градушките - 14та част
... той се плъзна като безшумна, безплътна сянка по стълбището. Настигаше я – бе на едно дихание само от нея...
Посегна да я хване за лакътя и да я извърти към себе си, когато тя рязко клекна и ръката му увисна над нея във въздуха. В същия миг Мета заудр ...

ParvaNova

Prose

2018-01-10T22:38:21+02:00 1.9K 8 34

Осмият ден 🇧🇬

Осмият ден
Пак денят е осмият на януари –
водата мръзне в ледени сълзи,
като онзи осми, който се стовари
връз сърцето ми и го строши. ...

ParvaNova

Poetry » Other

2018-01-07T20:22:53+02:00 2.7K 17 48

Тя се страхува само от градушките - 13та част 🇧🇬

Тя се страхува само от градушките – 13та част
Антон гледаше сигурно от часове скупченото потрепващо в конвулсии тяло на Мета или поне така му се струваше. Не изпитваше нито жалост, нито пък се радваше, че тя страда – наслада му е доставяло винаги, когато страда душата ù, тялото ù – също, но само ког ...

ParvaNova

Prose

2018-01-05T20:18:07+02:00 2.2K 13 41

Соня и Страхът и аз и Страхът 🇧🇬

Тази история е истинска, с истинските имена.
Навън не беше за излизане – ни за мъже, ни за жени. Буреносен ураганен вятър ревеше като Хала и напъваше врати и прозорци. Нямах цигари, но и нямаше как да изляза в това време – вятърът би ме търкалял до магазина и обратно. Спомних си, че някой от съседит ...

ParvaNova

Prose » Short stories

2018-01-04T00:52:32+02:00 2.7K 13 42

Тя се страхува само от градушките - 12та част 🇧🇬

Тя се страхува само от градушките - 12та част
- Искате ли да запаля лампата или…?
- Не, недейте! – почти извика Мета.
- Ще се наложи – цялото мазе е в кръв и…
- Как в кръв, каква кръв? – не трябваше да има кръв! ...

ParvaNova

Prose

2017-12-20T01:10:42+02:00 1.8K 11 25

Един таласъм 🇧🇬

Един Таласъм се мята ноще у мен –
за миг се протяга, па тръгне да броди –
ха до сърцето, ха до ума –
стисне го, тях – ги разтяга;
в Паметта ми надникне, па рови… ...

ParvaNova

Poetry » Other

2017-12-17T19:48:01+02:00 1.6K 8 24

Разходка в лимузина 🇧🇬

Разходка в лимузина
Когато все пак и аз ще тръгна,
по онази пътека – надолу, но стръмна –
начело ще бъда, макар и за кратко – ще водя,
ще се обърна ли, преди да почна да бродя? ...

ParvaNova

Poetry » Other

2017-12-16T21:34:58+02:00 1.2K 5 13

Тя се страхува само от градушките - 11-а част 🇧🇬

– Там ли е? – Мета подскочи – буквално се повдигна от земята от допира на ръката му върху рамото ù, а гласът му в ухото ù бе някак зловещ, глух.
– Там ли е?
– Нне… Един куп дюшеци, юргани, парцали… За какво ги е натрупал Миро тук…
– Какво ти става бе, попитах те там ли е, а ти ме гледаш, като че съм ...

ParvaNova

Prose

2017-12-16T02:20:06+02:00 2.4K 9 28

От твоите длани 🇧🇬

От твоите длани
Ако пия вино от твоите длани,
и пияна, напряко в тях си полегна,
ще разплискам ли Лятото от лани и
горещия дъх под онази купа звездна? ...

ParvaNova

Poetry » Love

2017-12-14T22:24:06+02:00 1.4K 11 23

Ще те проспя като нищо, но сега... 🇧🇬

Ще те проспя – като нищо, но сега…
Сега не идвай! Сега… ми се мълчи
Не носи цветя – сега… не искам да съм дама –
с терлици съм… от мама... стъпката ми не личи –
от виното на татко пих – направо… от буркана ...

ParvaNova

Poetry » Other

2017-12-13T14:47:47+02:00 1.6K 10 28

Тя се страхува само от градушките - 10та част 🇧🇬

Наближаваха. Мета усети как единият ù клепач почна да „играе” – това я притесни. Тя беше суеверна, а и не бе само от това – от малка знаеше, че примърдва ли неколкократно някой мускул, където и да е по тялото ù, нещо се случваше – винаги, и то нещо значимо. Основно следваха земетресения – по цял свя ...

ParvaNova

Prose

2017-12-13T00:48:38+02:00 1.8K 10 19

Еничарка - 1 🇧🇬

Еничарка - 1
/от поредицата разкази „Страхът”
Звукът, който издаваха токчетата на обувките ù по тротоара, ù се струваше, че е най-проглушителният и единствен шум в града. Имаше чувството, че всички я гледат и всеки знае къде отива – веднъж да се отърве, веднъж да се свърши….ако ужасът не довършеше н ...

ParvaNova

Prose » Short stories

2017-12-10T21:24:18+02:00 2K 5 6

Дим 🇧🇬

Дим
Дните ми – низа тютюн,
опната – От тука – До тук!
Суховеят подпечатал с юмрук
„тайно четмо” в пергамент – ...

ParvaNova

Poetry » Free verse

2017-12-09T21:13:38+02:00 1.3K 7 25

Сънувах Времето 🇧🇬

Сънувах Времето
Пасажер съм в катафалката на Времето –
като в къща на охлюв се свивам и
как костенурка скоростта му убивам,
а то – шушулка – пренася си семето... ...

ParvaNova

Poetry » Other

2017-12-08T08:33:52+02:00 1.3K 6 19

Просто защото е такава Играта 🇧🇬

Просто защото е такава Играта
Животът ми се усмихна
някак накриво и без надежда,
дали ми намигна –
не, не мисля – той ме подвежда ...

ParvaNova

Poetry » Other

2017-12-06T21:38:37+02:00 1.4K 2 11

Колко е повей?! 🇧🇬

Колко е повей?
Северняците върлуват – точно по Коледа.
Големия си "пост" ще изгладуват, и
бедняците – точно пред Коледа.
„Добряците” изпълзяват по Коледа – ...

ParvaNova

Poetry » Other

2017-12-06T00:31:21+02:00 2.2K 8 14

Нощ ще настане 🇧🇬

Не ми разплаквай гроздето –
сладостта му зян ще изкапе –
какво ще пиеш с оплаквачките,
ако кехлибарът го суша захапе.
Не ми разплаквай усмивката, ...

ParvaNova

Poetry » Other

2017-12-04T00:02:36+02:00 1.4K 7 23

Пътечката към Двора 🇧🇬

Наляла сълзите в кехлибари-зърна –
виснала съм – цялата в тъжба и суша –
в зноен септември като стара асма
натежала съм мъка – в попската круша;
Димитровче – ресници в червена ръжда, ...

ParvaNova

Poetry » Other

2017-12-02T11:25:58+02:00 1.3K 5 24

Но това е Минало 🇧🇬

Но това е Минало
Притъмняло е. Та чак е мастилено.
Някъде валяло е. А у мен – стрихининено.
Гърмяло е, и е трещяло. Дали е нещо оцеляло?
Но това е минало. Бъдеще – но минало. ...

ParvaNova

Poetry

2017-12-01T15:10:57+02:00 1.8K 4 24