byboJle4e`f (Сияна Георгиева) byboJle4e`f (Сияна Георгиева)
4 421
Aug 14, 2007, 1:15 PM

НЕ ВЯРВАМ

  Poetry
930 0 17

Ще помня онзи ден, във който
лозата, старата, сама проплака.
И птиците запяха тихо, с болка,
в перата си донесли вятър.

Тогава тишината ме изпълни.
Ръцете ми, стаени във очакване,
безгласно крещяха до разсъмване,
а аз те чаках, до последно чаках

и молех се дъждът да ме задави,
за да се родя, когато съмне,
но всичко в мене спря. Не вярвам,
че ти си тръгна, завинаги си тръгна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сияна Георгиева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0