Aug 14, 2007, 1:15 PM

НЕ ВЯРВАМ 

  Poetry
813 0 17

Ще помня онзи ден, във който
лозата, старата, сама проплака.
И птиците запяха тихо, с болка,
в перата си донесли вятър.

Тогава тишината ме изпълни.
Ръцете ми, стаени във очакване,
безгласно крещяха до разсъмване,
а аз те чаках, до последно чаках

и молех се дъждът да ме задави,
за да се родя, когато съмне,
но всичко в мене спря. Не вярвам,
че ти си тръгна, завинаги си тръгна.

© Сияна Георгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??