"Не вярвам"
на един прекрасен човек
с обич....
Не вярвам на очите си, не вярвам...
По-хубава си даже отпреди,
вратите на сърцето си отварям -
ела за миг, ела и се стопли!
Отнема времето тъгата спряла,
не казвам "Как ми липсваше", но ти
разбираш как сълзата е горяла
и още белег върху мен личи....
Усещаш всичко, скрито най-дълбоко,
нима е нужно глас да събера -
очите ми са два добри потока,
самата аз съм шепа тишина,
която всеки може да надвика,
която никой няма да стопи...
Освен една сънувана усмивка,
освен сърце, богато на сълзи!
Нозете ти пътечката откриват,
ръцете ти подмамват сноп лъчи -
минутите през пръстите отиват,
не си така забързана, не си...
Дали защото те обичам много
или причина търся затова,
но винаги си тръгвам , без да мога,
страха си като свещ да разтопя...
Страхът си, че загадките остават,
че ключа съм загубила в нощта.
Когато съм готова да пътувам,
посока сляпа пак ще избера!...
© Пепи All rights reserved.
