(Не)възможни желания
Да съм малко квадратче небе -
светло-синьо мънистено късче,
вис небесна за морни криле,
топъл пристан и облачна къща.
Да съм капчица жива вода,
да се лея по устните жадни,
с мокрa диря по тях да снова -
напоително-езерно хладна.
Да съм вятъра луд-полудял,
да те сбирам и пак да разпръсквам,
после кротко във кичурче спрял,
да те милвам със вятърни пръсти.
Да съм приказка... стихче поне,
да четеш, да четеш... да не свършвам.
Маргаритено бяло поле,
към което безспир да се връщаш.
Да съм... Толкова много неща
искам, само за тебе да бъда.
Но не мога, не мога... Нощта -
тя, единствена, всички ги сбъдва.
© Жанет Велкова All rights reserved.
