Не забравяй Луната
Скрих се. Не искам да преча.
От прожектора на твоето слънце отдръпнах се бавно,
създавайки за теб новолуние.
В синьото денят ти се стече…
Перфектната нощ по живота ти хлъзга се плавно
и се вкопчва, подобно безумие.
Тя е ясна, безоблачна, тиха.
Като брилянти светят звездите, за тебе излъскани,
мечтаещи някоя да поискаш…
Не, не моля и не аз викам,
просто вълните в морето са пенливи и малко насъскани,
от шума им недей се подтиска.
Луната си покрих със воал.
Станах невидима, но не изчезнах, а тихо присъствам -
като капан или мъртво вълнение.
И забравила какво си ми дал,
лика си наново чертая, душата си грешна покръствам
зад кулисите на едно затъмнение.
Разхищавай тази безлунна соната -
в кадифената нощ ти се влюбвай и обичай звезди,
и угасяй ги в сърцето широко!
Ако се спънеш в Луната,
ще обърна лице, за да видя с очите си колко боли,
когато падаш от много високо.
© Люсил All rights reserved.
