Не забравяй Луната
Скрих се. Не искам да преча.
От прожектора на твоето слънце отдръпнах се бавно,
създавайки за теб новолуние.
В синьото денят ти се стече…
Перфектната нощ по живота ти хлъзга се плавно
и се вкопчва, подобно безумие.
Тя е ясна, безоблачна, тиха.
Като брилянти светят звездите, за тебе излъскани,
мечтаещи някоя да поискаш…
Не, не моля и не аз викам,
просто вълните в морето са пенливи и малко насъскани,
от шума им недей се подтиска.
Луната си покрих със воал.
Станах невидима, но не изчезнах, а тихо присъствам -
като капан или мъртво вълнение.
И забравила какво си ми дал,
лика си наново чертая, душата си грешна покръствам
зад кулисите на едно затъмнение.
Разхищавай тази безлунна соната -
в кадифената нощ ти се влюбвай и обичай звезди,
и угасяй ги в сърцето широко!
Ако се спънеш в Луната,
ще обърна лице, за да видя с очите си колко боли,
когато падаш от много високо.
© Люсил Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Всичките ти произведения са страхотни!Ти си от хората,които ме карат да въздъхна с облекчение,че българската поезия все още е жива...и да се наслаждавам на всеки прочетен стих!
-
Сърдечни благодарности - Симеон, Бо...!
-
Перфектната нощ по живота ти хлъзга се плавно
и се вкопчва, подобно безумие.
Благодаря, Люсил! -
Останах без дъх!
-
Светла, благодаря ти! А твоите думи са най-хубавата оценка, което можех да прочета под свое произведение!!!
Любо, благодарности сърдечни! Поздрав и за теб! -
Привет Люсил, този твой стих е най-готиното нещо , което съм чела в последно време!Благодаря за удоволствието!
-
Ей Люсилче-Бодилче трюркоазено,как луната да забравя ,даже и да лазя погледа нагоре вдигам и гася в сърцето широко...Ти си страхотна!!!Поздравче!!!
-
Борис, Борис, къде са ти очите?
Какво зелено мога да съм аз?
Май пречат ти на погледа звездите,
Бодилът свети само в тюркоаз!
Защото тъй настроени са цветовете,
каквито искам да ги срещам.
Не чакам от дървото плодовете,
че роза плод да дава не се сещам
Петинка, и да падаш, листа ще постеля! Благодарности! -
Бурята спря, изгря луна!
... защо ли тя позеленя?
Това нима е хлорофил?
Не! Автор плюс е веч, Люсил!
Честито! Кога ли ще узреем?!
-
ако се спъна в луната, яще се хвана за някоя от твоите звездички!хареса ми и формата, интересно построен стих.
-
ХАРЕСАХ
-
Ехее, Борис, много проникновено! Благодаря за което!
-
Когоат в небето падаш... боли!
Защо?
...звездите се раждат с бодли!
-
Веси, сърдечно ти благодаря за поздравчето! Ти си толкова нежна душа!
Селвер, радвам се, че си била тук!
Soooooos /о-тата са ти като нули във фактурите/, благодаря, че намина. То не може само красиво пък Отговорът на питането ти пуснах по гълъбче - в пощата ти е вече -
http://www.youtube.com/user/Lareyl#p/c/70/dYJoc9iNV6Q
Поздрави за лунния стих!!! -
Благодаря ви за поздравите и добрите думи, творци! Скъпи са ми! Водолейче, Плами, Ласка, Ангел, Ивон, Стелче, Мечта, Пепи, Петя - за мен е чест!
-
Люси, удоволствието беше изцяло мое!
-
Страхотна си Люси! Поздрави! Отново прекрасен стих!
-
Трудно е да се скриеш и тихо да продължиш да присъстваш... Но живота е толкова променлив и понякога стават такива обрати... Поздрави за изключителните стихове!!!
-
Люсилче, как ги рисуваш тия картини?! Прочетох го няколко пъти и всеки път го усещах още по-силно. Много е силна поетичната ти енергия!
-
Много ми хареса, Люси!
Поздрав от сърце и от мен приеми! -
всяко падане е болезнено
Поздрав! -
Високо, високо е твоята луна! Поздрав сърдечен, Люсил!
-
Лунно, звездно е в твоето стихо, Люси!
Нека винаги ти е безоблачно!
Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Арихо, някои често се спъват в илюзиите си... Благодаря ти, че остави отношение!