По бялата спирала на нощта,
Луната бута спящите звезди
като керван в пустиня са, и тихо
политат кротко в лунните бразди.
Като графити по индиговия свод
звездите пишат стихове с надежда,
че може нечии затворени очи
сега от светлината да проглеждат.
И аз прочетох тяхното писмо
прогледнала, притихнала, добра
със мене пак се случва чудо,
душата ми е лунна светлина...
© Джулиана Кашон All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
