Небе на райета
Небе на райета,
фосфорно ярки.
В зениците жадни
дебне безкрайност.
С време затрупана
е тази пустиня.
Мечтания глупави,
тук вечно почиват.
С едната ръка
загребвам си вечност.
С другата тръгвам,
към моята бездна.
Небесни райета,
фосфорно ярки,
дори на картина,
за мен, сте реални.
© 2016 Иван Бърдаров. Всички права запазени.
© Иван Бърдаров All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
