9.03.2017 г., 12:12

Небе на райета

531 0 0

Небе на райета

 

Небе на райета,
фосфорно ярки.
В зениците жадни
дебне безкрайност.

 

С време затрупана
е тази пустиня.
Мечтания глупави,
тук вечно почиват.

 

С едната ръка
загребвам си вечност.
С другата тръгвам,
към моята бездна.

 

Небесни райета,
фосфорно ярки,
дори на картина,
за мен, сте реални.

 

© 2016 Иван Бърдаров. Всички права запазени.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Бърдаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...