Дъждовни капчици събирам в шепи,
в дланите си нося живата вода,
пий от тях, напук на дните клети,
аз ще ти даря небесната дъга.
Хвани ме за ръка и да преминем
през арката на цветния венец,
стисни очи, нашепвай мойто име,
то гали като утринен ветрец.
Отсреща ни очаква любовта,
не се отказвай, щом до тук си стигнал,
да я посрещнем със добре дошла,
тя с твоя поглед сладко ми намигна.
© Даниел Стоянов All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
