5.01.2010 г., 10:41

Небесна дъга

1K 0 2

Дъждовни капчици събирам в шепи,

в дланите си нося живата вода,

пий от тях, напук на дните клети,

аз ще ти даря небесната дъга.

 

Хвани ме за ръка и да преминем

през арката на цветния венец,

стисни очи, нашепвай мойто име,

то гали като утринен ветрец.

 

Отсреща ни очаква любовта,

не се отказвай, щом до тук си стигнал,

да я посрещнем със добре дошла,

тя с твоя поглед сладко ми намигна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниел Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...