Днес душата ми поема път
към святите, небесни гари,
вечер болките дълбоко спят
и крилете си насън разтварям.
Тъй душата ми поема път
към святите, небесни гари,
вече рана е за мен светът,
а не мога просто да остана.
Днес душата ми поема път
към святите, небесни гари,
щом болките в съня ми спят,
простете, че съм толкоз краен!
© Аз All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
