Nedostypna (Александра Дилянова)
15 76
Feb 6, 2010, 7:18 PM

Небето е от пепел 

  Poetry » Other
721 0 6

Небето е от пепел

 

Небето сякаш е от пепел,

а утрото - една искра,

разгаряща се с часовете.

Дърветата от сълзи са пресъхнали,

в траур е и вятърът свиреп.

Небето огън в слънцето заключва,

усмивките умират с теб!

Аз знам, че времето не се завръща,

аз знам, че пепелта не може да гори!

Аз знам, но не мога да повикам Бога,

който ще те съживи!

И ангели из стаята се лутат,

свалили свойте ореоли.

Крилете им не се помръдват,

за полет те не са готови.

Остават тук - виновни,

че не те спасиха...

Душата ти лети към тях,

а те в телата си я приютиха.

Ореолите отидоха си по местата,

крилете се разпериха сами,

а Бог някъде из небесата

райски кът ти отреди.

А тялото навярно е от камък,

очите ти - замръзнало море.

Свещта в ръката ми се стапя,

а пламъкът души и моето сърце!

 

 

В памет на Злати!

 

Моля Ви, хора, шофирайте разумно!!!

© Александра Дилянова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??