Небето е от пепел
Небето сякаш е от пепел,
а утрото - една искра,
разгаряща се с часовете.
Дърветата от сълзи са пресъхнали,
в траур е и вятърът свиреп.
Небето огън в слънцето заключва,
усмивките умират с теб!
Аз знам, че времето не се завръща,
аз знам, че пепелта не може да гори!
Аз знам, но не мога да повикам Бога,
който ще те съживи! ...