Небето е от пепел
Небето е от пепел
Небето сякаш е от пепел,
а утрото - една искра,
разгаряща се с часовете.
Дърветата от сълзи са пресъхнали,
в траур е и вятърът свиреп.
Небето огън в слънцето заключва,
усмивките умират с теб!
Аз знам, че времето не се завръща,
аз знам, че пепелта не може да гори!
Аз знам, но не мога да повикам Бога,
който ще те съживи!
И ангели из стаята се лутат,
свалили свойте ореоли.
Крилете им не се помръдват,
за полет те не са готови.
Остават тук - виновни,
че не те спасиха...
Душата ти лети към тях,
а те в телата си я приютиха.
Ореолите отидоха си по местата,
крилете се разпериха сами,
а Бог някъде из небесата
райски кът ти отреди.
А тялото навярно е от камък,
очите ти - замръзнало море.
Свещта в ръката ми се стапя,
а пламъкът души и моето сърце!
В памет на Злати!
Моля Ви, хора, шофирайте разумно!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Дилянова Всички права запазени
