Небето е пълно със звезди мъждукащи,
а луната възгорда пробива страшните облаци.
Милостива е този път нощта, топла и суха,
не брули вятърът уморените листа,
не изпива аромата на дъхавите летни цветя.
Но незнайно защо, месецът ми се струва твърде студен,
а звездите край него не намигат тъй весело,
смеят се те с глас, злокобно и режещо.
И нощта е някак си друга, твърде топла, твърде суха,
та чак пали ми кожата и кървящи рани оставя след себе си.
Вятърът не иска да разресва косите ми,
стоят си те разбъркани и чорлави. ...